Две мравки щурат се напред- назад, насам- натам.
Незнайно накъде поели.
Приклекнал паяк, тежка артилерия,
дебне някой в мрежите да оплете.
Примигват две очи и гледат: ах, умрял!
Човешки крак през него минал.
И мравката - душа под нокът,
влачи го за осмия му крак.
Товарът тежък тя оставя и тръгва...
Пак се връща, отново тегли, пот се лей!
Обядът царски дали ще сподели?
И докога ли ще го влачи? ...