Мрежата

Nov 9, 2008, 9:34 AM

Poetry

694 0 1

Нощта прегърна пак земята
и нежно до студа се сви,
звездите като непозната
пронизваха я със очи...
И вятърът отдавна спеше
в легло от чужда самота.
Луната също си облече
нощница от светлина.
Дори сънят отдавна спеше
във кула от безброй мечти.
Безмълвно тишината беше
приспала нечии сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мрежата

Want to read more?

Random works