"Мустаците на съдбата"
Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга,
живота за носа да ми водиш, парирам те на мига,
не те оставям вече да ми сочиш нова пътека,
пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка,
да казваш какво да тача. с кого да се любя
и после да ме предадеш като Юда,
да подливаш вода пред моите крака,
като падна, с туй ти е късмета да си измиеш ръката с другата,
Роб на твоя кораб бях,
и с диригентската палка срещу мен в размах,
ще гледаш само вятъра как носи ти от стъпката ми прах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up