О , Музо на любовните поети ,

                                     днес всеки срича твоите куплети,

                                     а ти си станала капризна

                                     и искаш да флиртуват с твоята харизма.

                                     Отдавна вече никой не те слуша,

                                     та ти потънала си в своята менгуша

                                     и в образа на нощно привидение

                                     изчезнало би всяко вдъхновение.

                                     За прозата си също тъй ненужна,

                                     позната си, а всъщност си и чужда.

                                     Да рониш сълзи в драма не върви,

                                     че любовта на всички май отдавна спи.

                                              О , Музо, и да търсиш съжаление,

                                     отдавна си отишла във забвение...