Баба ми е много, много стара,
но не се вълнува от това.
Ако няма в себе си цигара,
ще запали старата лула.
Баба ми въобще не се вълнува,
кой какво ще мисли и сумти.
Тя със песимисти не общува.
Пуши си лулата и мълчи.
Баба ми и алкохол обича.
Често е с бутилката в ръка.
По последна мода се облича,
има си мотор, а и кола.
Дядо ми, със баба се гордее.
Аз и подражавам, за това
ви разказвам в този стих за нея.
Трвбва да си купя и лула.
Старостта за тялото е само.
Буен кон, завързан не търпи.
Пуши си лулата мойта баба,
чак звездите стават на луни.
Пълни със заряд са мойте вени.
Плюя на скептиците въобще.
Баба си живурка без проблеми
и напук на всички е добре.
© Валентин Йорданов All rights reserved.