Избяга ми. Доволна ли си, мила?
В двуметровите преспи ли затъна?
За миг от поглед те изгубвам
и бяла смърт навярно те застигна...
А може би потопът те завлече
във мътно-буйните води и те удави,
или замръзнала си нейде в ледовете
и чакаш слънцето с лъчи да те погали?
Спокойно, пролетта пристига!
На прага чука Баба Марта.
Е, вярно, тя е малко дива,
но аз те чакам, не разбра ли? ...