Денят започва като сън
Отново съм готов да дам
Тръгвам сам по улиците вън
Няма как и днес да се предам
Всичко идва за да си отиде само тя остава пак
Всяка моя мисъл всеки мой копнеж от нея са белязани със знак
И знам че винаги ще е до мене дори да нямам нищо мое
Винаги до мен я помня по-силно е от обич но какво е
Всеки може да я чувства близо в себе си дори
Но знам че тя е само моя
И моят пламък в нея ще гори
Аз винаги ще я обичам
Където и да бъда
„музика” – така аз моята любов наричам
Мойта обич моята душа присъда…
© Фи Орцева All rights reserved.