Денят отпи две чаши топъл дъжд
и роклята на вечерта загледа,
със погледа ти се застреля мъж -
усетих как прониза ме в сърцето...

Чадърът ти от мрачна тишина
ми вейна две сълзи върху душата
и те попитах – Колко е часа...
а ти се скри в дъха на тъмнината...

Забих в един крайпътен бар,
поседнах на замислящо уиски.
Заслушах се в тъгата на роял...
Отпивах всеки миг като въздишка.

Тогава те видях... във сепаре...
на чаша джин и тоника ти чувствен...
Усмивката ти беше със резе,
в косите ти проблясваха капчуци...

Поканих те на плачещия блус...
Отказа ми... с трапчинкови вокали,
ала сега си музика на вкус...
на пейката до лунната китара.