Денят отпи две чаши топъл дъжд
и роклята на вечерта загледа,
със погледа ти се застреля мъж -
усетих как прониза ме в сърцето...
Чадърът ти от мрачна тишина
ми вейна две сълзи върху душата
и те попитах – Колко е часа...
а ти се скри в дъха на тъмнината...
Забих в един крайпътен бар,
поседнах на замислящо уиски.
Заслушах се в тъгата на роял...
Отпивах всеки миг като въздишка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up