И някак си света пак изргя...
Милиони цветове, преплитащи се в една дъга.
Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението..
отключват заключеното,
намират изгубеното.
Тътен, не на изсвиреното, а на чутото.
Талант на бъдещето.
Стари хора, разхождащи се по улицата, изпълнени с живот,
сякаш тийнейджърите в тях са надали зов.
Зов за свобода на мисълта, ...