Тежките сълзи в очите,
които
ресниците ми пазят -
да не оставят следи,
парещият стон в гърдите,
който
устните притискат -
да не прозвучи,
тръпнещото пърхане отляво,
което
като птиче в клетка
иска да се освободи
и музиката,
лееща се в мен -
това си ти...
© Ласка Александрова All rights reserved.