My Selene

Jun 27, 2007, 2:26 PM

Poetry

601 0 1

Виждам през прозореца луната,
пълна и обагрена в жълто,
огрява ме безмълвно,
пробива в мене тъмнината.
"Езическа богиньо в забвение
със немирен сребърен език,
и с най-прекрасен лик,
приеми моето смирение"
Въпроси и задавам,
за теб, моята единствена,
следва истина след истина
и започвам аз да се съмнявам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

My Selene

Want to read more?

Random works