Aug 12, 2019, 5:33 PM

"Мяра, според мяра..." 

  Poetry » Phylosophy
1532 20 22
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки,
а тя е мека, тленна, податлива.
Разкаяно отричаните грешки,
са ореолът, който ни отива.
И плюем, мразим, и горим на клада,
продали за насъщния душата,
че раят е измислена награда,
а адът се премести на Земята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??