Усещаш ли онази луда жажда
да пиеш необят от непознатото!?
Безкраят е усещане. И състояние,
а стъпките са края на началото.
Морето е уют за капитаните,
а сушата е кораб за бездомници.
Не може бряг сълза да изпревари,
а само да прегърне глухо спомена.
Препълниш ли очите си със свят,
цветът на съвършенството изчезва.
Какво избираш!? Питам за това,
което има шанс да оцелее ...