Все по-често се заседява умората и примира в очите ми. По лицето ми бръчки шумят, като стъпки в руините, от житейските ми страдания. Все по-често като слепец в тъмнината, докосвам догарящата свещица, на всичките мои стенещи от болка истини. Мокри и бедни са, от дългото чакане, да скрия всичките красиви илюзии в утрото отдавна съмнало. И взела парче от душата си, искам да те открия, за да прекосим заедно боси небето. Сред истини и илюзии, се мъча да погаля ръцете ти, изранени от търсене, на светлосиния пристан на птиците... И когато видим залеза да спрем и напишем последния свитък на живота си.
/Стихото беше публикувано през м.февруари във в.Уикенд и участва в третото издание на конкурса"Ерато":))))))))))))))/
Стискам палци, Веси за конкурса и ти пожелавам успех с издаването на стихосбирката!Силно въздействат стиховете ти и не се съмнявам, че ще пожънеш успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.