Вече знам за Касикяре*, откъде тече
и как във себе си навлиза.
И кога пред мен ще съблече
една змия последната си риза.
Мойто тяло с напукана кора е,
а оназ река в земята се пилее.
Не търся поглед, който ме желае
и все се питам нещичко къде е.
Събрал в ръцете си света,
намерих най-узрелите къпини.
Дали не срещнах мъдростта,
дали това са моите градини. ...