Jul 20, 2011, 9:17 AM

Мъдрост 

  Poetry » Love
1009 0 16
Колко много луни през живота ни тъжни преминаха.
Колко дебри усойни пребродихме двамата с теб.
Този свят не е раждан в красиви и огнени стихове,
като мътна вода от живота ни дните краде.
Колко пъти преваляха нощите, все недокоснати
и тъгата препъваше всяка усмивка с крака.
Сякаш други в живота ни странно редяха въпросите,
само пътят разпалваше огън сред тази тъма.
И какво, че със теб бяхме луди за птици в небето си,
щом дори не успяхме за миг като тях да летим.
От крилата си даже удобни завивки изплетохме
и във смешни саксийки заровихме всички мечти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??