Мъдростта на дръвчето
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала.
Целият Мадрид така забързан е,
само аз- във теб, като завързана.
С твоя цвят изпълни се душата ми.
Плаках, пях и се пренесох някъде...
–Чуй ме ти, умнице мила, влюбена,
времето ти с мен не е загубено!
Скрила съм те. Плачи, пей до мръкване ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up