elena1709 (Елена Иванова)
12 24
Mar 30, 2008, 8:56 PM

Мъдростта на живота 

  Poetry » Love
1388 0 2
Тя имаше душа ранима,
душа ранима на поет.
Външно бе весела, щастлива,
а душата и - море от мъка и тъга.

Тя бе като момина сълза красива,
чиста като езерна вода,
но вътрешно - нежна и ранима
като купа есенни листа.

Едничка нейна сбъдната мечта
бе слънчевият лъч на любовта.
Любовта, спасителка на нейната душа
и магьосница за тъмната страна.

Сутрин зората я галеше с лъчи
и даваше свобода на нейните мечти.
Вечер залезът я покоряваше
и с шапката на небосвода и повтаряше:
"Покровител вечен на любовта ти ще да бъда,
покровител вечен на твоята душа,
забрави ти тъжните неща и се отдай за света на ЛЮБОВТА!

© Елена Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??