Затварям се във мидената си черупка.
Обвивам бавно със седеф
онази остра песъчинка,
забита безпощадно в мен.
И търпеливо - ден след ден
изграждам перла в моята душа.
Шлифовам я с непреходна тъга,
със мъдрост търпеливо я полирам
и се спасявам .Не умирам!
Господи, ако не беше ме научил на това,
как бих търпяла нощ и ден
да дълбае песъчинката във мен, ...