Затварям се във мидената си черупка.

Обвивам бавно със седеф

онази остра песъчинка,

забита безпощадно в мен.

И търпеливо - ден след ден

изграждам перла в моята душа.

Шлифовам я с непреходна тъга,

със мъдрост търпеливо я полирам

и се спасявам .Не умирам!

Господи, ако не беше ме научил на това,

как бих търпяла нощ и ден

да дълбае песъчинката във мен,

да ме боли непоносимо груб света....

Благословена да е тази перла -

от болката родена красота!

Мария Марковска