Oct 26, 2007, 9:21 AM

Мъгла 

  Poetry » Landscape
896 0 4
Мъгла
Слънцето си отиде, настъпи твоя час,
нощта се спуска над света като завеса,
представлението свърши, хората си отидоха,
тишината завладя студения свят.
Като покривало спуска се сивата мъгла,
образите заличава и прелива пейзажа.
Сенки сред дърветата се прокарват
и ти се чудиш: "Наистина ли има нещо там?"
В часа на утринната мъгла, когато
няма и най-малък помен от светлина
и призраци неспокойни бродят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Random works
: ??:??