Не зная как си и не ме вълнува,
аз просто вече съм мъгла,
която някак съществува
напук на всяка суета.
И грешна, и коварна, и жестока,
забулила в косите си деня,
не искам веч, а и не мога
за теб да съм онази светлина.
Върви, Любов, навеки ще те помня!
Щом толкоз искаш ти, тръгни...
Аз мъката по теб, огромна,
ще пазя до последните си дни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up