valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Dec 3, 2008, 7:25 AM

Мъгла 

  Poetry » Other
493 0 5
Мъгла обгърна улици и къщи.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.

Проблясва светлина, ала мъглата
захапва я и блясъка гаси.
Плачът на врани къса тишината.
Страхът от нищо, вярата суши...

Заключени врати, бумтящи печки,
вместо решетки - тухлени стени...
Мъглата крие козите пътечки,
отвеждащи към светли бъднини...

Времето е болно от затишие.
Ехото не вижда да крещи.
Мъгла е феномена от безсмислие,
а мисълта не вижда и... греши.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??