Мъгла
Ти и аз някъде, без да знаем защо.
Как се срещнахме в тази мъгла...
Сякаш търсим изгубена в нея любов
или хвърлена в облак тъга...
Листопадът вали над смълчания град,
крачим в буйна от чувства река
и неказани мисли се гушат от хлад -
да запалим със устни студа...
Пътят ни е последният жив романтик...
пейката от надежда е тук.
Не се виждам – потъвам във твойте очи,
думите ми отлитат на юг...
Ще позъзнем в сълзи, ще накъсаме смях,
ще нацепим от рани дърва...
Зимата във сърцата е само от страх,
а в прегръдките е пролетта.
Във мъглата вървим, с теб ръка за ръка
и не виждаме пътя напред,
а във ехото ни, виж запя есента...
вятърът луд наду жълт тромпет.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Стойна!
-
Много хубяво стихотворение! Създава настроение от живите образии и го понасяш със себе си.Истинско изкуство си сътворил!Благодаря за удоволствието при четенето.
Поздрав и много нови творби като тази! -
Благодаря Ви за добрите думи, Евелина, Фери, Кети, Краси и Миночка! Вдъхновени бъдете!
-
!!!
-
Стихотворението ти е някак топло и романтично, а в същото време и много обнадеждаващо. Превърнал си есента в свой дом, където всичко е мило, близко и познато. Това създаде у мен едно особено чувство на уют. Определено харесах творбата ти и поставям най-висока оценка!
-
Много колоритен, наситен с образи и внушения, красив, меланхоличен стих! Удивително!
-
Стихът ти ми остави много хубаво утринно усещане!
Поздрав! -
Много образен и красив стих,завит в мъгла от чувства,а някъде там в сърцето още тлее любовта!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесах,Мишо!Оценявам достойнствата на творбата ти!
Поздрави от мен и нови вдъхновения!!!