Nov 5, 2021, 2:19 PM

Мъглата 

  Poetry » Other
356 1 4

Мъглата - невеста ревнива

прегръща съпруга си - бóра.

Макар уморена, сънлива

не вярва на птици и хора.

 

Не вярва на вечната вярност,

не вярва на дадена клетва.

Тя знае, дори и във старост

мъжете поглеждат зад плéта.

 

С бяла дантела повива

всяка игличка зелена.

С капчици росни завива

клонка от студ наранена.

 

В бяло премигва, будува,

стéле очи в тишината.

Бóра обича, ревнува,

гони далеч светлината. 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??