Достоен си единствено за съжаление,
избърши от челото потта,
как да има човек към тебе уважение,
толкова ниско паднал си сега.
Пред мен веднъж разплака се и каза,
че съм наранила мъжката ти гордост,
прости ми, искрена с тебе бях,
а думите ти нямат стойност.
Пак ли си потънал в мисли и блуждаеш,
стъпкан от поредна женска волност,
и пак нямаш сили да си го признаеш,
че си кръгла нула,
заявявам ти го с пълна отговорност!
Сто неща от тебе скрих
и още сто зад гърба ти направих,
и пак не можеш да ме спреш,
не мога в живота да бъда удавник.
Застани в някой ъгъл и мълчи
и глава сведи надолу,
гледай как с усмивка си тръгвам
и като за последно ще те съжаля,
ще трясна след себе си входната врата,
а ти се радвай на змията,
която след мене ще те утеши,
заслужаваш точно това!!!
П.П Години наред си бил мъж без стойност,
за съжаление такъв си и остана.
© Велина All rights reserved.
и със всяка запетайка,
ти начуквай го по неговата майка
сигурно го заслужава...щом такава като тебе ....тъй влудява
ама ти не се коси
нулите му умножи по три...
после ако сложиш ги зад мен
ще откриеш не десятка ами мен....
не че с нулите ти преди мен ще се гордея......но ако са те след мен....
АЗ ЩЕ СЪМ ТВОЙТА - ЕПОПЕЯ