lyvylk
52 76
Jun 29, 2009, 7:19 AM

Мъж и кухня 

  Poetry » Love
2081 0 27

 

Къде си? Счупи ми се чашата.

Опияних се - беше силен сокът.

Сетивата ме излъгаха за масата.

Кристалът - най-красив във скока си.

 

Все още се люлее по инерция

Най-едрата останала частица.

Не мога да пресмятам мегахерци, я!

А подът се помисли за обичан.

 

Далече е метлата в коридора

За да спои парченцата на пъзела.

Къде си? Да ми сипеш втора втора.

Копчето ме стяга; или възелът?

 

Отрупана без връх е мивката.

Там всички съдове са мръсни.

Ликьосана е вече и покривката.

Къде си? Не омръзва да те търся.

 

Препаратите за миене са агресивни.

Изтриват и най-чистото останало.

Така е правилно - железни гривни.

А миналото никога не е минавало.

 

Моите устни да пият не искат

Отворени вече гърла на шишета.

На един от десет пръсти му стиска

Да се наложи над пубертета.

 

                    ***

 

Кухнята бие на празно -

Някак шумно и глухо, но басово.

Липсва алтът на съдове с манджи

и наздравици от изгубени басове.

 

Къде? По шкафовете да не си забравена?

Дори хлебарките не са те срещали.

Не се ли свърши времето за бавене?

Изстина слънцето, луната е гореща.

 

                    ***

 

Видях как свещи догарят.

Изгасят се в себе си - без викове,

А в парафина трапчинки оставят

Бутилкови пуснати духове.

 

Едно не разбрах и се чудя,

Дали съществуваш наяве

Или във сън и полуда

Сътворих те без каляне?

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви
  • Направо съм щастлива, че те открих! "Бутилкови пуснати духове" - удоволствие е да те чета!
  • Даааа. Идеята ни е съвпаднала. Благодаря ти за удоволствието от прочита. Благодаря ти.
  • Страхотно!
    И откровено!
    Поздравявам те и за смелостта да напишеш това...обикновено тези неща ги приемаме за даденост...
  • "А миналото никога не е минавало."

    "На един от десет пръсти му стиска"


    "Дори хлебарките не са те срещали.

    Не се ли свърши времето за бавене?"


    Ти осъзнаваш ли какъв заряд носиш?
    Поздравления, Поете!!!!!!!*
  • ха
    харесах
  • !!!!!
  • Поздрав, адаш!
  • Доста дълго, но изчетох с удоволствие!Пишеш много интересно,продължавай все така!
  • Изключително добро!!!
  • Езерото , царството на спомени,
    в синя дреха влиза през прозореца...
    Ноктите са скрити , и набрани розите ,
    нищо общо с кухненската проза .

    Вълците мълчат , за днеска сити ,
    ближат следобЯдната умора...
    Душат на вълчиците игрите ,
    точно както е при хората .

    Няма и следа от остри ръбове...
    Поглед в черно дрехата разсича...
    Блесва ослепителния хълбок
    и го буди до циничност....

    Мисля , че страхотно пишеш...с твое позволение , усещам себеподобен, поздрави от една драскачка!
  • Я виж ти кво намерих!!! Супер е!!! Направо страхотно!!! Удивен съм!!!
    А това направо ме застреля:
    "А миналото никога не е минавало."
    Поздрави
  • Интересно Оригинална мисъл, изчистен изказ и абсолютно грамотно Мнооого приятно ме изненада, Ивчо
  • Браво!
    Харесах!
  • Точно така. Тя дойде, но аз нищо не направих.
  • Ще дойде дори без да е нужно да я търсиш!
  • Още повече ме впечатли!Много хубаво!Браво!
  • Проникваш в метафизичната същност на нещата,отвъд видимостта на предметите,търсейки нечие топло присъствие...
  • Много ви благодаря за коментарите.
  • И на мен ми хареса!
  • Много хубаво! Търсиш и очакваш в оригинална и самобитна поетична атмосфера. Хареса ми много!
  • страшно ееее!!!
  • Доста силни думички!
  • Хареса ми и на мен!
    Интересно е!
  • И насън и наяве - хубава кухня...
  • А миналото никога не е минавало.
    !!!
    Много ми хареса!!!
    И по смело, де, хубаво пишеш!
    Поздрав!
Random works
: ??:??