Apr 27, 2007, 10:53 PM

"Мъж на честта" 

  Poetry
1095 1 4
Защо не ме пуснеш на свобода?
Защо не ми се махнеш от живота?
Защо не разбереш, че аз не съм виновна за това,
че ти живота си отрови?
Ти не ме обичаш истински, просто си играеш.
Ти нямаш нужда от мен, просто ме разкарваш.
Аз за теб съм просто вещ, за която си свикнал да нехаеш.
Не виждаш ли, че и ти нищо хубаво с тази омраза не си докарваш?
Остави ме да се махна от теб,
за да се махнеш и ти.
Писна ми да ме гледаш така,
писна ми да поглеждаш в моите очи.
Не виждаш ли как сърцето ми се къса?
Махни се, махни се от живота ми и ме остави да спя нощем!
Разбери, аз сама не ще мога да се откъсна!
Помогни ми да се махна докато мога още!
Ти ме искаш за себе си
и не оставяш останала частица от мен за друг.
А болките горят, останали
след удара на безчувствения труп.
Защо не бъдеш мъж на честта -
пусни ме свободна!
Искам да решавам сама,
искам до сърцето си да се домогна.
Не ти пука за мен наистина ,
ти просто ме използваш!
Дори да мислиш , че аз със теб съм истинска,
душата моя не можеш да оголваш!
Нали си мъж на честта?
Хайде пусни ме де тогава!
Нима те е страх , че вечерта ти ще е сама ,
нима те е страх , че друга няма като мен да ти прощава?

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ти явно държиш на размера а не на качеството.
    Много дълги стихове и нищо съществено.Избягвай това, защото става досадно.И с по-малко думи може да се каже много.
  • Браво!!!
  • за честта на мъжа той говори единствено сам...
    замислящ стих
  • Открих себе си в стихотворението ти! Много силно си изразила чувствата си, позната история... Поздрави!
Random works
: ??:??