Ти отместваш коса зад ухо
и душата ми бързо се свлича.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.
Ти си слагаш червило и грим
и предлагаш любов за вечеря.
Аз съм толкова слаб и раним,
но любимата в теб ще спечеля.
Ти си аз! Аз съм ти до безкрай!
В мен блести тишината любовна!
Не творя в категория „най“ –
но летя със словата съдбовни.
Ти си женска частица Добро.
Виждам своето крехко момиче.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.
© Димитър Драганов All rights reserved.