За празника на всяко земно Цвете
написах малко късно този стих.
Жените - в лято, зима, пролет, есен-
едни и същи сме! И като с пух
ви галим. Но сме и ураганни,
че пламъкът е в нашите души.
И жарки сме, и сме благоуханни,
дори навън снежецът да вали.
Мъже, от вас зависи много!Запомнете!
Макар да искате до край да сме Една-
такава, що в начало изберете-
да си остане същата жена!
Но няма как да бъдем постоянни,
че бури във сърцата ни ехтят.
И би било ужасно, но и жалко,
само да е светъл или мрачен този свят!
И как ще разберете сладостта ни,
ако понякога я няма яростта,
ако сме мили, търпеливи и покорни?
Няма ли да бъде скучен тъй света?!
Не се сърдете, моля ви! Недейте!
А ни обичайте, каквито сме сега!
В добро и в мъка, в радост и неволя-
едно сме с вас! И нека е така!
© Петя Кръстева All rights reserved.