Мъжете, които обичах, вече ги няма.
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални.
Защо рани разбуждам с тия ретро-любови?!
Под оперението им сакрално
те са замръзнали върху клон сови.
Няма тръпнещи срещи, няма раздели,
сладост няма от любовни интриги.
Черни дупки са слънцата в нощите - невидели,
любовите ми дарени от Бога-ювиги ...