Jan 18, 2017, 4:06 PM

Мъжете... 

  Poetry » Other
359 1 0
Мъжете, които обичах, вече ги няма.
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални.
Защо рани разбуждам с тия ретро-любови?!
Под оперението им сакрално
те са замръзнали върху клон сови.
Няма тръпнещи срещи, няма раздели,
сладост няма от любовни интриги.
Черни дупки са слънцата в нощите - невидели,
любовите ми дарени от Бога-ювиги ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??