МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири.
Нехайник – изпилил до вик! –
душа в несвестните простори,
прехапало горчив език,
в мен миналото ви говори.
Стърча – по-сам от спънат кон –
в полята с мак и дива ружа.
Ако запея, ще е стон. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up