Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира,
от молитва и огън,
и сам Бог до тях ще нагази,
във мъжко хоро, душите играят,
телата ни, Бога ги пази!
И вярата, устрема,
душата ни българска,
във тази вода се преражда!
С измито от грях, сърцето ти българско,
в ритъм на гайда подскача!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
А защо ли няма женско хоро в екстремални условия?
Питам - за един приятел.