Сърцето ми запомни онзи мъж,
който отдавна си отиде от земята
с мелодия от падащ летен дъжд,
разплискващ се до болка по стъклата.
Очите му - дълбоки като бездна,
ръцете му - по-топли от сълза,
усмивката му - чиста и небрежна,
а любовта му - бляскава искра!
И думите му в мене се изливат,
навред ми носят спомена отминал
и с него моето сърце заливат,
та аз, да търся онзи мъж, се връщам винаги. ...