Мъжът, който сутрин ми маха отсреща,
навярно очаква да махна и аз,
да кажа "ще дойда таз вечер на среща,
на ъгъла долу, в точния час".
Мъжът, който сутрин на прозореца чака
да протегна сънливо бели ръце,
не знае, че нощем самичка със мрака
мечтая за него с трептящо сърце.
"Така си живеем - аз тук, той отсреща",
самотни и тъжни, с красива мечта
за нежност и обич, с нерешителност смешна
да дойде очакваме сама любовта. ...