Защо ме искаш пак за теб?

Нали си тръгна и ме остави?

Защо разбиваш айсберга от лед?

След като в мен всичко те забрави!

Върви си, няма да бъда пак с теб.

Върви си, не искам да оставяш сълзи в очите ми…

Не връщай пак сладкия мед,

защото от това страда нещото в гърдите ми!

Прости ми, искам те, но те оставям,

знам, че ще съм щастлива, но пак се наранявам.

Сама с болката си пак страдам!

Наивна съм и от любовта се отдалечавам!!!

Но ме е страх…

Не искам да ти вярвам!

Не мога да простя!

НЕ ВЯРВАМ В ТЕБЕ ВЕЧЕ… ОСТАВИ МЕ САМА!!!

02.06.1005г.