Jul 1, 2014, 11:49 PM

Мъка 

  Poetry » Love
913 0 0
Когато ти дойде до мен, аз спях…
Когато влезе ми под кожата,
изрови ми сърцето и обрече го
на любов и тъга, мъка ти ми посея.
Сега страдам омагьосана,
плача окалена и нямам реакция,
а как да ми се спи, след като
дъждът над мен вали.
Дъжд кален, сив, оставящ следи и горчив.
Иска ти се да го изгониш, но трайно
нанесен в душата
оклеветен и тежи си, тежи… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??