monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Oct 13, 2011, 2:29 PM

Мъка 

  Poetry » Love
637 0 9

Не плачат мъжете наистина,

но  как да не плача,

когато загубил  съм  чисто,

самородно злато.

И страда душа недолюбена,

превива се, пада и става.

Но има ли лек за нея?

Едва ли ще се оправи.

От мисли за теб съм обсебен,

как е възможно това?

Чувствам се лист непотребен,

плахо склонил глава.

Съществува  ли  огнена мълния,

за да разцепи сърцето ми в миг

и да погълне отровата

на моя единствен тупик?

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??