monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Oct 13, 2011, 2:29 PM

Мъка 

  Poetry » Love
663 0 9
Не плачат мъжете наистина,
но как да не плача,
когато загубил съм чисто,
самородно злато.
И страда душа недолюбена,
превива се, пада и става.
Но има ли лек за нея?
Едва ли ще се оправи.
От мисли за теб съм обсебен,
как е възможно това?
Чувствам се лист непотребен,
плахо склонил глава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Random works
: ??:??