Мъката е смачкала Човека
Пребит от мъката върви Човека...
От зъбите ù е излязал мек!
Татрузи се едва по кривата пътека...
За болките си той си търси лек!...
Дълбоко във душата му сега е пусто...
И раната голяма го боли.
Мухлясало е вече миналото лустро.
И огънят му бавно пепели!...
В очите му прозира още стара мъка...
Със нея той е тръгнал най-напред...
Живота му съсипва Пустата Сторъка. ...