МЪЛЧА С ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа,
без нас Вълшебният килим летял е – и лети към Рая,
додето кротко си мълчим – безмълвиците им гадая,
аз им наливам по едно, при тях промъкнал се неканен,
дори мастилено петно! – след мене няма да остане,
опитвам се да разбера защо светът е тъпа проза? –
и скърцат вечните пера във изтощения ми мозък,
защо ли римички плета и ги редя в безброй сонети? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up