А беше нощ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош
лика видя
от бяло звездено
до изневяра верно.
А беше нощ.
И тя си чакаше
звездите.
Луната си оплете
нова шапка.
И пи до три без пет
... до капка...
Тогава се събудиха
вините на поета
И заедно написаха
мълчан сонет.