Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена.
В глухарчено море да спя,
сама от самотата отделена.
Нали си пожелах,
изтичащи през дланите ни песъчинки време
завинаги в звезди да бъдат претворени.
Но... шепоти и погледи
небето отвисокото дали ще види ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up