Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена.
В глухарчено море да спя,
сама от самотата отделена.
Нали си пожелах,
изтичащи през дланите ни песъчинки време
завинаги в звезди да бъдат претворени.
Но... шепоти и погледи
небето отвисокото дали ще види ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up