May 10, 2016, 3:05 PM

Мълчана вода 

  Poetry » Love
367 0 7
Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена.
В глухарчено море да спя,
сама от самотата отделена.
Нали си пожелах,
изтичащи през дланите ни песъчинки време
завинаги в звезди да бъдат претворени.
Но... шепоти и погледи
небето отвисокото дали ще види ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Random works
: ??:??