Мълчание
Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!
Само в тишината се чува викът на душата
и онзи миг които носи в сърцето надежда!
За утрото което ще донесе промяната...
Да живеем достойно и честно –
без да отваряме онази злочеста врата
на отчаянието и мизерно съществуване!
Защото този вик на търпението, все някога
ще прозвучи съдбовно и ще ни събуди...
Но дали историята ще ни прости, че сме мълчали...
притиснати от страх в тъмнината сме отронвали
горещи горчиви сълзи, на отчаяние, бедност и неволя,
сами сме носили тежкото си бреме на примирение...!
Защото самата аз не мога да си простя! Мълчанието...!
Защото този вик на душата ще изкрещи във тишината...
За онзи миг които носи в сърцето надежда...!
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много,много силно!Поздравление,Кате!
-
Мълчание!То не винаги означава премирение.Пред всяка буря има напрегнато мълчание.
-
Харесах!
-
Не знам дали времето ще прости, но ние... Дали ще си простим ние? Преди малко обяснявах как сме оцелели чрез гнева. Други са оцелели чрез мълчание. Въпрос на оцеляване. Поздрав!
-
Хареса ми стихът ти, Катя. Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Маргарита, наистина всичко е въпрос на оцеляване.
И за светлината на мига които носи надежда...Благодаря ти!
Васе, благодаря ти!
Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
Хари, благодаря ти!Поздрав и от мен!
Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
Пожелавам ви, светла творческа вечер и много успехи!