Опустя театърът затворен, белее само старият афиш от ветрове подгонен, от дъждове облян в сълзи. Мълчи и сцената му прашна, само ехо - стъпки отшумели. Висят въжетата в декори, завесата шуми от гласове. А беше..., бяхме... Сега в очакване мълчи и само в спомени говори, повтаряйки заучените диалози. Странник някакъв чете афиша и кима захласнато с глава, снежинките полепват тихо и самотно във очите... Дете подхвърля топки сняг... Театърът мълчи самотен...
Толкова ме трогна този стих,че даже назная какво да кажа...Незная от къде черпиш страхотните си идеи,но безспорно ги прилагаш невероятно добре върху листа....Поздрави и усмивки с една 6
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.