Тъжна съм. Много.
И страшно обидена. И ме боли от мълчание.
Като частица от нищото - ничия.
Като дете изоставено. И ми се плаче.
Със глас ми се плаче, даже ми се проклина.
Всичко минавало... ”И се забравя!”
Толкова много отмина.
Отминаваха хора, безразлично, цинично.
Отминаха разни приятелства. А след всяка
раздяла нещо в мен си отиваше,
исках вечност, сърдечност и вяра.
И сърцето ми, вечното, ...