Уж пролет е и животът отново се възражда -
птици пеят, слънцата не спират да горят,
ала дълбоко навътре тъма се насажда,
не вещае на душата мирът!
Хиляди усмивки залязаха,
всички надежди отлетяха на юг
и тварите въобще не забелязаха
детето, обладано от студ...
Не плачи, мило мое, невинно дете,
такъв е животът - просто несправедлив,
не мечтай, че ще ликува твойто сърце,
за него светът ще остане мълчалив...