Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.
И няма смисъл своята тъга
да разпилявам в хорските вселени.
"Не можеш ли да носиш светлина -
мълчи!" - това е верую за мене.
И аз мълча. Излишните слова
по-празни са от счупени стакани.
И вятърът мълчи. А пустошта
люлее ме в коравите си длани.
Отвежда ме до онзи чуден бряг,
където няма думи - те са мъртви,
затворени в огромен саркофаг,
по който само червеи чегъртат.
Мълчанието диша в моя свят,
а мислите ми ехото повтаря
на друг език - враждебен, непознат
и с тишината само разговарям.
© Вики All rights reserved.
мълчи!" - това е верую за мене.
!!!