По двеста начина умееш да мълчиш.
И всичките са до жестокост пагубни.
И сто пъти по двеста ме болиш.
И е пусто. И умиращо. И тягостно.
По още толкова умееш да говориш -
с думи, с длани, с ветрове, със ласки.
Дори с въздишка, от страстта ти, морна.
Дори и с поглед - влюбен или сластен.
Мълчанието ти стяга ме във клещи.
А думите отключват всички рамки.
Минавам вярваща през всичките ти пещи,
и чакам думата - като удавник - сламка.