efinab (Анифе Бузгова)
6 20
Oct 21, 2011, 8:08 PM

Мълчание 

  Poetry » Phylosophy
1149 0 5

М Ъ Л Ч А Н И Е

 

 

Когато застанеш пред белия лист
и нещо решиш да напишеш,
листът на ума ти е толкова чист,
че идва ти чак да въздишаш.

 

А имаш за казване много неща,
които ти нивга не казваш,
нещата, които много болят,
защото за тях не приказваш.

 

Ти искаш да кажеш за свойта тъга,
породена от лоши постъпки,
изгарящи силно твойта душа
и каращи я болно да тръпне.

 

Ти искаш да кажеш за любовта,
която ти пари в сърцето,
любов към всичко красиво в света
и всичко добро под небето.

 

Ти искаш да кажеш за радостта,
дошла с благородна постъпка,
с подадена топла другарска ръка,
породила в сърцето ти тръпка.

 

Ти искаш да кажеш за свойта сълза,
която тъй скришом изтриваш,

събрала във себе си много тъга,
която тъй често прикриваш.

 

Да, имаш за казване много неща,
но никога нищо не казваш
и мислиш, че за това
не е нужно да се приказва.

© Анифе Бузгова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много! Казах всичко това така, както го почувствах и сега разбирам, че има и други, които изпитват същото.
  • Оооо колко красиво! Браво!!!
  • И на мен ми хареса!
  • много вярно! Много ми харесва
  • Много красиво си ги казала тези неща! Поздравления!
Random works
: ??:??