Разляти силуети в синьо...
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини.
Летният порой пълзи едва
по телата на богини...
Арфи шепнат в стихове живота.
Безметежен, пъстър вятър от послания
пак повява красота... И кроткост.
Изгревът е засиял в златисто –
без предлози, окончания, междуметия... ...